ДОМ / Радослав Гизгинджиев

Домът ни – между две ръце е построен.

В прегръдките на другите живеем.

От слънцата във очите им се топлим.

Без покрив сме,

по пътища се реем.

С диханията на любими хора от други светове живеем.

Сънувах сина си. В съня ми го взеха. Но аз го познах.

Домът ни – в очите на някого откриваш.

И после се молиш:

Не затваряй очи, не свеждай глава!

Сънувах сина си. Беше в чуждо семейство роден.

Не затваряй очи – не плачи.

От кал е светът.

От кал е светът...

Но любовта е в очите.

Не затваряй очи, не затваряй очи.

Гледай само нагоре.

Че небето жадува да грее със слънцата в твоите очи.

От кал е светът, но светът е създаден за всеки.

Гледай само нагоре, не свеждай глава към калта!

Небето ни гледа.

Небето ни гледа и нощем.

От кал е плътта, но духът ще е вечен за онзи,

който може да види своето семейство във всички деца.

Не затваряй очи и не свеждай глава,

небето ни гледа и то ни събира.

И с шепи животът издига нагоре онази любов,

която надмогва калта.

Не затваряй очи и не свеждай глава.

С очите на други – Господ те гледа.

С ръцете на други – той те държи за ръка.

Посветено на Тони

Радослав Гизгинджиев

ДОМ

ексклузивното второ издание от "Дневниците. Страници от Рая"

Може да поръчате книга с автограф от автора от ТУК