И стигаш до една сутрин, в която се будиш и не знаеш накъде да отидеш. Знаеш, че нито тук е твоето място, нито това място може да бъде същото някога. Имаш усещането, че животът ти тече в някой друг град, с някакви други приятели, които не познаваш. С някаква друга работа. С някаква прекрасна любов.
Не искаш да назовеш нещата, които са те докарали до тази сутрин, защото се срамуваш. Срамуваш се от себе си. Срамуваш се от всичките си бивши приятели. Срамуваш се, че си човешко същество. Не защото си извършил нещо лошо, а защото си разбрал, че лошото е част от живота ти. Част от близките ти. Част от теб.