Търсене
  • Радослав Гизгинджиев

Любов, познавам те.



Любовта е пределът на антисетивността. Тя е плетеница от най-нежните и лекуващи думи. От най-болезнените писъци в сърцето ти.

Тя лекува уморените ни вени от живота.

Тя е пожар, който може да опустоши света.

Или цунами, което може да разкрие нов свят.

Тя променя кожата - изгаря от целувките или се лекува от тях.

Любовта носи черен шал и те гледа със сиви очи.

Любовта има нокти, които разкъсват гърлото ти.

Любовта удря през устните и целува по миглите.

Тя прокарва пръсти по гърба и го прави по-нежен. Или вкаменява кожата ти за всички други хора.

Любовта носи еликсири, но и лепило, с което залепя пръстите ни.

Любовта е най-озверялата кучка, която прегръща най-истински сърцата ни.

Любовта е пиявицата на емоционалната ни левкемия.


Тя има зъби, които захапват душата ти и я влачат по най-красивите поля.

Любовта може да разпилее сърцето ти по чаршафите на най-самотното легло.

Любовта има силата да изкорми гръкляна ти, докато го целува.

Да погали косите ти и за миг да побелеят.

Да те свлече съсипан на земята и да прави страстен секс с теб.

Да напълни очите ти с два океана и да пие сълзите ти с целувки.

Да рисува с пепелта ти и да плаче на гроба ти.

Любовта може да бъде видение с цялата си реалност.

Да счупи прегръдките ти в най-красивия танц.

Тя вакуумира световете; разкъсва ги и върху теб започва да вали най-красивия сняг, който сковава сълзите ни.

Тя е адско изчадие с бели дрехи; райска кралица с черно наметало.

Тя е единственото нещо, с което може да загорчи в очите ти и да издере скулите ти.

Това е отровната красота на света.

Най-силният лек за най-неизлечимите рани в душите ни.

Това е дъжд, който вали в пустинята.

И пустиня, която вали върху океана.


Любовта е Кобрата на живота ми.


Ще разтварям отровата й със сълзите си, за да я направя лек.

Любовта е моята майка, която се прави на безчувствена мащеха.

Любовта има сърце, чиято половина нося в ръцете си.

Втечнява ставите ми; изгаря кожата ми;преобръща сърцето ми;

посивява очите ми.

Любов, ще изтръгна сърцето ти,

докато го целувам.


Радослав Гизгинджиев

Из „Дневниците. Страници от Рая.“

2686 преглеждания0 коментари