Търсене
  • Радослав Гизгинджиев

Носталгия (писмо от селото)





Разделяха се хората във селото,

както камъкът от камъка

на старата ни къща разпиляна.

Остана чаят необран.

Плитките от лук загниха на перваза.

Чаршафът ти от спалнята

остана тъй застлан.

Години непокътнат.

Като книга недочетена

на нощното ти шкафче.


Къде си, дъще?

Грабиш ли със шепи мъдростите на света?

Къде си, синко?

Намерих плетения шал от баба ти.

Селото безлюдно е и тихо.

Сърцето ли ми паяжиняса?

Защото стаите ви - не.

Прегърбих се от месене на хляб и чакане.

С гърба подпирам покрива, ще падне.

С ръце мета трохите на

отминалите времена,

когато бяхте моите деца,

оцапани, със кал и сладко от череши.

Здравей, дете!

Завърнал си се вкъщи.

Разкажи ми?

Какво намери и какво видя?

Откри ли място,

по-голямо от сърцата?

Откри ли Слънце,

по-топло от очите на любим човек?

Откри ли вятър,

по-пречистваш от сълзите?

Откри ли камък,

по-твърд от камъка на твоя дом?


Здравей, дете!

Завърнал си се вкъщи.

Краката ти не те държат от мъка.

Виждам, плачеш.

Приседнал си на руините и малко побелял.

Камък върху камък се строи.

Недей сега да плачеш!


Над надгробен камък,

всички оглушават и са неми.

Моля ти се, недей да плачеш със сестра си!

А само ми разказвайте,

а аз ще слушам.

За малко сме в живота,

за малко сме и в смъртта.


Стоплете се със плетения шал на баба ви.

Остави го на мен, на вас да го предам.


Радослав Гизгинджиев


Може да поръчате книга с автограф от автора единствено от ТУК

1027 преглеждания0 коментари

Последни публикации

Виж всички