Търсене
  • Радослав Гизгинджиев

Обичам те





Двойнико, разкажи ми за очите си, които са видели толкова неща.

Разкажи ми за всички очи, които си срещал; за всички красиви лица, които си виждал; за всички красиви неща.

Разкажи ми какво си видял, за какво си мечтал, когато зениците ти са били така отворени.


Разкажи ми за сълзите си, Двойнико. За кого така си плакал?

С кого си тръгнаха сълзите ти? Разкажи ми за всички погребения, за всички празненства, за изгубените си любови…

За бедните деца, за всичките разминати животи.

Разкажи ми за какво си плакал; за целувките, които са изпивали сълзите ти; за разкъсаните ти ръкави, с които си ги бърсал; за тежестта, която са носили очите ти.


Разкажи ми, Двойнико, за ръцете ти… Чии ръце са докосвали? Чии коси са галили? С чии мигли са си играли?

Разкажи ми, Двойнико, с тези ръце колко цветя подари? И колко хляб омеси за гладните? Колко тела си докосвал в леглото си?

Разкажи ми и за кожата си — колко пъти беше целуната, погалена? Колко удари понесе…

Разкажи ми за косите си, усетиха ли вятъра на свободата?

Премина ли през тях Реката на Живота?

Побеляваше ли, Двойнико?

Колко самотни нощи имаше?

Колко спомени?

Разкажи ми за трапезата си — колко приятели плакаха на нея?

Колко вино изпи? Колко истини научи там? Колко самотни вечери, самотни кафета… Колко споделени и незабравими нощи имаше? Колко слънчеви и дъждовни сутрини…


Разкажи ми за сбъднатите и несбъднатите мечти; надеждите, залезите и изгревите на животите си…


Разкажи ми за часовете си, прекарани в чакане, учене, любов… Които си отделял за добро, за зло.


Разкажи ми колко дни си плакал в живота си?

Разкажи ми, но само с очи…


Не ми разказвай за живота си, разкажи ми за душата си, коя-

то толкова много побира…

Разкажи ми за човешкото, разкажи ми…

И ме съживи.


Радослав Гизгинджиев

Романът "Рай"


Може да поръчате своята книга с послание и автограф единствено от ТУК

22048 преглеждания0 коментари