Търсене
  • Радослав Гизгинджиев

10 любими цитата от "Повече от любов" на Радослав Гизгинджиев

Има, книги, които разбиват сърцето ти, за да ти дадат нов живот. Такава е „Повече от любов“, роман, който се превърна в бестселър седмици след излизането си през 2018 и се нареди в класациите за най-продавани книги на българския пазар. И днес тя е една от най-търсените истории от Радослав Гизгинджиев, която е билет за едно дълбоко вътрешно пътешествие във вътрешния ни свят.


1. "Най-тежки са онези моменти, в които имаш нужда да говориш, но не знаеш с кого. Минава ти през ум, да се обадиш на най-близките си, но не намираш смисъл да го правиш, защото си сигурен, че думите им ще бъдат безсмислени и няма да ти дадат утеха. И си прав. В тези моменти преглъщаш болката си обратно, навътре към себе си и приемаш, че има дни и битки, които трябва да изживееш изцяло сам."

2. "Преди да загубим някой близък, част от душата му идва при нас и ни прегръща за последен път. И ти усещаш тази болезнена прегръдка и после я наричаш предчувствие."

3. "Когато пораснем, си мислим, че най-красивите и най-добрите неща, които можем да получим са онези, свързани с кариерата, парите и партньорите ни. Забравяме за уютната си детска стая през чиито прозорец сме се запознали за пръв път с живота. Забравили сме първите си приятели, с които сме обикаляли през летата боси по горещия асфалт. Забравили сме подноса, на който съседката изнасяше филийки с масло, поръсени с ароматна подправка. Забравили сме любимата си учителка. И аромата на захарния памук, за който сме давали последните стотинки, останали от рестото от покупките на баба. Не помним вече красивата котка на квартала, която гонеше пеперудите в цветята на съседа. Ранните лалета и аромата на мушкато, сякаш бяха само сън. Забравили сме, че най-хубавата храна е онази, която сме си я носили чак до гората. А най-скъпото вино не е онова, което струва много пари, а онова което сипваме в чашата, докато се заливаме от смях."

4. „Загубите на любимите живеят под кожата на гърдите ни. Несбъднатите думи, които винаги сме бленували да изречем – живеят на сантиметри под гърлото. Копнежите по онези, които не сме успели да задържим в живота си, скитат по върха на пръстите ни. Несбъднатата любов живее между миглите ни. В нас живее всичко онова, което не се е случило…“

5. "Броени са срещите ни помежду ни. Броени са прегръдките и погледите ни с другите. Защото животът е куп от парчета. Моменти и хора, ситни и леки като прах. Съдбата е вятърът, който ни размества, събира и отдалечава. Или ураганът, който ни помита много далеч един от друг. Броени са погледите ни с любимите. Само любовта не би могла да бъде преброена, защото тя остава в нас. Навсякъде… Завинаги."


6. "Рано или късно всеки един преживява специалното си завръщане вкъщи – онова, в което е разбрал, че животът не е просто наниз от формули и правила. Видял си, че хората не са онова, което ти се е искало да бъдат. Разбрал си, че съдбата играе на руска рулетка не само с живота на другите, но и с твоя. И най-неочаквано пистолетът в играта не те е пощадил. Разбрал си, че приятелствата и любовите сменят лицата си и най-любимите ти хора могат да се превърнат в безчувствени непознати. И ще бъдеш истински късметлия като се завърнеш и видиш, че само едно единствено нещо не се е променило в това объркано битие. Родителят, който те чака вкъщи с чаша кафе..."

7. "Страх ни е от секундите на истинско щастие, защото в тях се разкрива целият смисъл на живота ни. Всички останали моменти стават черно-бели, след като един път сме се докоснали до това чувство. И ако изгубим щастието — нищо не може да ни спаси. Ще изживеем ужасяващата абстиненция за по-истински живот, няма да ни стига дъхът, ще чуваме само пулса на сърцето си — и дори в него няма да разчетем великия смисъл на това, че сме тук и сега. Милиони хора се страхуват от миговете щастие и предпочитат да не им се отдадат — защото, ако го загубят, ще изгубят всичко. Ще разберат, че всички ние обичаме да стоим на брега на живота, да го гледаме и да се наслаждаваме на онези хора, които са посмели да влязат в неговото опасно течение. На онези, които рискуват да узнаят, че щастието не ни принадлежи. Нито хората."


8. "Животът е сън. Будим се само когато обичаме..."

9. "Има секунди, в които всеки детайл на реалността ясно ни казва, че нещо предстои. Усещаш всичко друго, но не и това, което виждаш с очите си; не онова, което чуваш с ушите си и не това, което докосваш с ръцете си. Душата ти се вглежда в знаци и детайли, които никога друг път не би забелязал. Въздухът става наелектризиран, дори можеш да видиш ситните бляскави искри, как се реят наоколо. Животът ще направи остър завой, който ще промени всичко. Понякога не минават и часове и детайлите се превръщат в съдба, а ние - в свидетели на най-голямата мистерия в човешкия живот."

10. "Има нощи, в които заспиваме, за да не сънуваме реалността. За да не гледаме любимите си предмети, които точно сега са изгубили всякаква стойност. Има часове в нощта, в които се превръщаме в демоните, от които най-много се страхуваме — гледаме се в огледалото и яростно, но мазохистично ги опознаваме. Има минути в мрака, които са като малки капки, стичащи се по запотения прозорец. Капки, които бавно заличават старите надписи на красивите ни спомени. И зад следите им остава единствено непрогледен мрак. Има нощи, в които разфокусираме погледа си и за няколко секунди виждаме цели отрязъци от живота си, които сме мислили за мъртви. Но те отново излизат от тайните си гробове и с кривите си пръсти драскат по душата ни. Има моменти в мрака, в които трябва да броим до девет, за да заспим, съсредоточени само върху цифрите, за да не мислим за нищо друго. В тези нощи няма утеха, защото имаме чувството, че реалността пречупва любовта. Любовта ни се струва слаба, инфантилна и безпомощна. Сякаш дишаме и издишаме страданието на целия свят. В такива моменти единственото ни успокоение е, че ние не сме сами. Не в любовта, а в страданието."

Може да поръчате своята книга с послание и автограф единствено от ТУК

3074 преглеждания0 коментари