Има, книги, които разбиват сърцето ти, за да ти дадат нов живот. Такава е „Повече от любов“, роман, който се превърна в бестселър седмици след излизането си през 2018 и се нареди в класациите за най-продавани книги на българския пазар. И днес тя е една от най-търсените истории от Радослав Гизгинджиев, която е билет за едно дълбоко вътрешно пътешествие във вътрешния ни свят.
1. "Най-тежки са онези моменти, в които имаш нужда да говориш, но не знаеш с кого. Минава ти през ум, да се обадиш на най-близките си, но не намираш смисъл да го правиш, защото си сигурен, че думите им ще бъдат безсмислени и няма да ти дадат утеха. И си прав. В тези моменти преглъщаш болката си обратно, навътре към себе си и приемаш, че има дни и битки, които трябва да изживееш изцяло сам."
2. "Преди да загубим някой близък, част от душата му идва при нас и ни прегръща за последен път. И ти усещаш тази болезнена прегръдка и после я наричаш предчувствие."
3. "Когато пораснем, си мислим, че най-красивите и най-добрите неща, които можем да получим са онези, свързани с кариерата, парите и партньорите ни. Забравяме за уютната си детска стая през чиито прозорец сме се запознали за пръв път с живота. Забравили сме първите си приятели, с които сме обикаляли през летата боси по горещия асфалт. Забравили сме подноса, на който съседката изнасяше филийки с масло, поръсени с ароматна подправка. Забравили сме любимата си учителка. И аромата на захарния памук, за който сме давали последните стотинки, останали от рестото от покупките на баба. Не помним вече красивата котка на квартала, която гонеше пеперудите в цветята на съседа. Ранните лалета и аромата на мушкато, сякаш бяха само сън. Забравили сме, че най-хубавата храна е онази, която сме си я носили чак до гората. А най-скъпото вино не е онова, което струва много пари, а онова което сипваме в чашата, докато се заливаме от смях."
4. „Загубите на любимите живеят под кожата на гърдите ни. Несбъднатите думи, които винаги сме бленували да изречем – живеят на сантиметри под гърлото. Копнежите по онези, които не сме успели да задържим в живота си, скитат по върха на пръстите ни. Несбъднатата любов живее между миглите ни. В нас живее всичко онова, което не се е случило…“
5. "Броени са срещите ни помежду ни. Броени са прегръдките и погледите ни с другите. Защото животът е куп от парчета. Моменти и хора, ситни и леки като прах. Съдбата е вятърът, който ни размества, събира и отдалечава. Или ураганът, който ни помита много далеч един от друг. Броени са погледите ни с любимите. Само любовта не би могла да бъде преброена, защото тя остава в нас. Навсякъде… Завинаги."
6. "Рано или късно всеки един преживява специалното си завръщане вкъщи – онова, в което е разбрал, че животът не е просто наниз от формули и правила. Видял си, че хората не са онова, което ти се е искало да бъдат. Разбрал си, че съдбата играе на руска рулетка не само с живота на другите, но и с твоя. И най-неочаквано пистолетът в играта не те е пощадил. Разбрал си, че приятелствата и любовите сменят лицата си и най-любимите ти хора могат да се превърнат в безчувствени непознати. И ще бъдеш истински късметлия като се завърнеш и видиш, че само едно единствено нещо не се е променило в това объркано битие. Родителят, който те чака вкъщи с чаша кафе..."
7. "Страх ни е от секундите на истинско щастие, защото в тях се разкрива целият смисъл на живота ни. Всички останали моменти стават черно-бели, след като един път сме се докоснали до това чувство. И ако изгубим щастието — нищо не може да ни спаси. Ще изживеем ужасяващата абстиненция за по-истински живот, няма да ни стига дъхът, ще чуваме само пулса на сърцето си — и дори в него няма да разчетем великия смисъл на това, че сме тук и сега. Милиони хора се страхуват от миговете щастие и предпочитат да не им се отдадат — защото, ако го загубят, ще изгубят всичко. Ще разберат, че всички ние обичаме да стоим на брега на живота, да го гледаме и да се наслаждаваме на онези хора, които са посмели да влязат в неговото опасно течение. На онези, които рискуват да узнаят, че щастието не ни принадлежи. Нито хората."