Търсене
  • Радослав Гизгинджиев

Книги за видимото, невидимото и неведомото: трилогията "РАЙ"

В световния ден на книгата имах честта и привилегията да представя Радослав Гизгинджиев и неговата трилогия „РАЙ“ в Бургас. За мен лично, да се потопя в книгите му, беше едно интелектуално приключение, което прикова вниманието и емоциите ми от началото до края.

Да представя Радослав Гизгинджиев е лесно, но и много трудно.

Лесно – ако кажа очевидното. Той е млад, талантлив, провокативен и разпознаваем.

И от тук започва трудното. Ако посегнете към тази трилогия, забравете за забавните и леки четива. „РАЙ”, „ВРАТИТЕ” И „ПЕПЕРУДИТЕ” не са такива – с тях авторът въздейства направо върху емоциите и душите ви, защото историите, които описва, застават като буца в гърлото ви, изцеждат сълзите ви, хващат ви право за сърцето и не ви достига дъх, докато не стигнете края. Те са предназначени за хора с изострени сетива, които ще видят неща отвъд ежедневното си битие, отвъд баналния си подреден, прекопиран ден от ден, живот.

Това са книги за видимо, невидимо и неведомо.

Книги за границата между това, което наричаме Живот и онова, което е Отвъд.


Това са книги и за миналото, което е жигосало душите ни. Миналото от предишните ни животи или от животите на нашите предци. Безкрайна върволица от причини да бъдем такива, каквито сме днес. Белезите и болката от това минало обикновено се опитваме да скрием със самоувереност или просто да заключим с девет ключа в шкафа с тайните си.

Това са книги за живота, който води хората на точното място и в точното време, за да се случи онова, което има да се случва. Дори да е нещо малко, маловажно и незабележимо в момента, това няма значение. За света, казва Радослав Гизгинджиев, е достатъчно присъствието ти на определено място, което веднага означава – отсъствието ти на всички останали възможни места. Места, на които със сигурност някой ще има огромна нужда от теб, а теб няма да те има.

Това са книги за призраците около нас – любимите, които много ни липсват и онези, които ни ужасяват. Едните, които не искаме да пуснем и другите, които не искат да пуснат нас.

Книги за лъжата и истината – и двете толкова могъщи, толкава безпощадни, че могат да променят из основи света ни. За истината, която разбива илюзии, мечти и надежди и лъжата, която един ден неминуемо се стоварва с цялата си сила и ни изпепелява.

И най-после, това са книги за любовта, всеотдайната и топла, в която уютно да се сгушим и за голямата, която може да е толкова силна, осезаема и чиста, че да премине през времето и да продължи да съществува и Отвъд, за да се връща отново и отново в следващите ни животи.


За да стане ясно все пак на онези, които още не са прочели книгите – това са едни много български романи – съвременни, защото действието се развива в България, в наше време, основно в един красив неназовим, както казва авторът, град, в който отидеш ли, се влюбваш до дни. Участниците в историята са хора, които наглед нямат нищо общо един с друг, но които съдбата е избрала да преплете пътищата им,да провокира чувствата им, свързала ги е, за да се влюбят или да се наранят и това са хора като нас и около нас – тези от опашката на магазина, или с които сме се разминали на тротоара, които почти не забелязваме, но някой ден те може да са нашето единствено спасение, или ние тяхното.


Това са и истории, в които всеки може да се намери, да се огледа като в огледало, но дали ще хареса, това, което вижда? На места чак става непоносимо да продължаваш да четеш, когато между редовете откриеш себе си – тогава нищо не ти е спестено– не можеш да се оправдаваш, да хитруваш, да се скриеш. Разголен си сам пред себе си. И тогава трябва да си много смел, за да продължиш да четеш.

В „РАЙ”, „ВРАТИТЕ” И „ПЕПЕРУДИТЕ” има много чернилка – брутална, грешна, греховна. И когато ти стане най-страшно от грозота и човешки бесове, откриваш бялото, което е едно сигурно, добро и просторно място. Там е и любовта – онази,която ни гони през всичките ни животи, която спасява, лекува и изчиства грехове, която заличава всеки страх.


В „РАЙ” съдбата събира няколко човека – пълнокръвни образи и сложни характери. Сюжетните линии са няколко, всяка от които със свои случки, герои, зависимости, отношения и емоции. И веднага става ясно, че всяко действие или изживяване на един е онова парче от пъзела на живота, което е необходимо, за да допълни живота на друг. Той пък на свой ред допълва живота на следващия и така безкрай,стотици години – всеки, дори без да го съзнава, обуславя Големия план. Нищо не се случва само на един или само на другите – то е част и от нашата съдба, то е част от Великия Промисъл.

Историятав „РАЙ” е реалистична – нещата се случват на наши съвременници. Освен това – дълбоко психологична чрез ярките оригинални характери. И фантастична – заради митологичните елементи.

Във втората част от трилогията, „ВРАТИТЕ”, историята и мистичното с лекота се преплитат с реалността. Тук се появяват някои сакрални за нас българите събития с техните разтърсващи истории:

– например брутално окървавеният през Априлското въстание Батак, днес, поради ред политически причини, мълчаливо неглижиран от осакатената ни историческа наука;

– или нестинарите с техните огнени мистерии, сега обявени от ЮНЕСКО за нематериално световно културно наследство, но в едно по-старо време гонени и отричани като магьосници и демони;

– както и едно срамно събитие в по-новата ни история – оскверняването на стотици гробове по време на Възродителния процес.

Героите – същите от „РАЙ”, но въведени и други – отново изживяват реалността, с която вече сме запознати от първата книга. Пак невидими нишки свързват съдбите им, но този път от миналото на предишните им животи изплуват грехове, любов, престъпления и мрачни тайни, които дават отражение на днешното им битие.


„ПЕПЕРУДИТЕ” – третата книга, продължава повествованието. Нещо надвисва над живота на героите, нещо надфизично и необяснимо и те започват да го осъзнават. Съприкосновението с него размива границите между живота и смъртта. Ангели, демони и митология нахлуват в действителността на ХХІ век.

Нещо се е случило и вече е описано в книгата „РАЙ”. Сега обаче става ясно, че онова, което е разказано там, започва да се сбъдва в действителност, подобно на старо пророчество. Ще може ли някой да го промени? Има ли спасение? Има ли спасител? Кого ще срещнем в коридорите на вечността?

Времето тук не е такова каквото го знаем. В трилогията то ту е гъсто и непроходимо като кал и човек засяда в него, ту е разтеглено, за да побере живота на няколко поколения. Всичко се случва или току до нас, или на години и векове отстояние.

Това са книги със силни внушения. Прочитайки ги няма как да не си зададем вечните екзистенциалните въпроси, които мъчат човека още от дълбока древност:

Кои сме ние? Каква е мисията ни на земята?

Кога започва личната ни история – с раждането ни или много по-назад във времето – с живота на нашите родители, или на техните родители?

От какво е съграден сегашният ни живот? Имаме ли свободна воля или сме повлияни от любовта и греховете на предците ни или на нашето собствено Аз от миналите ни съществувания? Каква вина може да имаме ние, днес, за грешките на други преди нас?

Можем ли да променим миналото – миналото на този живот и миналото на предишните си животи? Има ли изобщо значение миналото и можем ли някъде да сложим черта и да започнем живота си от нея нататък, без старите грешки да ни влияят?

Предначертано ли е всичко в нашия живот? Ако големите неща са предопределени, можем ли по малките знаци да разберем, че ни очаква някакво гибелно събитие и да избягаме, да се скрием или да открием нов път, който да ни спаси?

Това са книги на контрастите – от една страна безчовечното и грозното в света, където има болка, жестокост и безнадеждност, и от друга – доброто – един красив, вълшебен и изпълнен с надежда свят. Това добро, което е в нас и бихме могли да го предадем нататък, за да спасим един човек или дори цялата Земя.

Днес вече тече процес на преобразуване на личността, а заедно с това и на обществото и това е уловено от автора. Доказано е, че колективни медитации, извършени от хиляди хора, които канализират своята любов, позитивни мисли и молитви, променят съзнанието и поведението на други хора. В такива зони, обхващащи, например през 1983 г. 50 страни, намаляват конфликтите, насилието и убийствата. За съжаление след подобни експерименти всичко, бавно и постепенно, се връща в старото русло. Какво ли би станало обаче ако следващия път се включат все повече и повече хора със специална сетивност и това стане съзнателен и траен процес?

В трилогията личи една учудваща мъдрост, нетипична, когато става въпрос за млад, недостигнал дори Христова възраст, мъж, какъвто е Радослав Гизгинджиев. Смятам, че и 100-годишен човек може да не успее дори се доближи до неговите изводи за живота и прозренията му за човешката душа.

Книгите, докато се пишат, имат особеното качество да заживяват свой живот – те изискват вниманието на автора си, изцеждат силите му, откъсват го от семейството, приятелите и делничния живот. Не го оставят спокоен дори за миг. Нощем ги сънува, денем съпреживява с героите си, страда или обича с тях. Писането, знам го и от личен опит, е нещо, което неистово завладява – не можеш нито да му се противопоставиш, нито да го насилваш. Личи си, че Радослав Гизгинджиев е станал част от книгите си. Душата му завинаги ще остане издрана от болките на героите му. Историите, които сам е измислил, ще се слеят със собствените му житейски преживявания, пребиваването му в бездната ще бъде негова биография.

Мога да кажа още толкова много неща, но просто ще завърша с онова, което е лайтмотив на трилогията - ЛЮБОВТА:

Любовта ни — само тя ще направи света малко по-добър...

Защото другото име на Бога е: Любов...

Ние можем да бъдем герои от приказки пълни с любов...”

Повярвайте, тези книги се четат със сърцето – не с очите, нито с ума…

23.04.2015

Тони Маркс, автор на книгата "Фолклорът - забулената реалност" (2006) и "Скрити пред очите" (2013), изд. Литера Прима.


Може да поръчате книгатите от трилогията "РАЙ" с послание и автограф единствено от ТУК

250 преглеждания0 коментари