Уверен съм, че ще започнеш да четеш следващите редове, предубеден, че няма да научиш нищо ново за Любовта. Почти ще бъдеш прав, защото една магия трудно може да бъде обяснена. Хората от хиляди години се опитват да я напишат, нарисуват, изтанцуват, композират или снимат. Някои от тях успяват – това са моментите, в които настръхва кожата и не може да кажем нищо.
Просто изпитваме щастие.
Усещаме любов, но не може да я обясним. Или ако се опитаме думите ще бъдат много.
Затваряш очи и усещаш полъх вятър, който гали детската ти кожа – отваряш очи и виждаш очите на твоята любима баба, която ти подава зрели ябълки от дървото в двора. Виждаш в очите й някаква безсмъртна любов, която завинаги ще живее в теб и ще те кара да се чувстваш уютно дори и на другия край на света.
После отново затваряш очи и се озоваваш в дъждовен ден на един безкраен и мокър тротоар, на който се разминават забързани хора без лица. Студено е. Светът тежи на раменете ти. Това е един от дните, в които изпитваш тъгата от многото рани по себе си. А до теб има витрина през която те гледат чистите очи на едно усмихнато дете. И ти се приисква да заплачеш от щастие и тъга, защото намираш утеха и лек. Това е случайната любов, която те кара да продължиш излекуван.
Отново затваряш очи и чуваш любимата си музика. И когато ги отвориш се озоваваш в един от многото ти домове. Боли те гърлото от смях, алкохол, цигари и еуфория. Еуфорията на любовта, която за пореден път е събрала любимите ти хора Танцуваш и пиеш червено вино с любимите си приятели. Разливате вино по стените и пода, защото се смеете.
Никой не може да отнеме любовта, която си получил във всеки един от тези моменти, защото тя те движи. Като че ли се превръщаш във вятър, който препуска през тъмните дупки на чуждите безлюбовия, минаваш леко покрай тях и не разбираш. Не разбираш, защото си разпознавал любовта и си повярвал, че тя не само съществува, но самият ти се чувстваш намерен, дори само когато си спомниш за нея.
Идва времето, когато срещаш голямата си любов, която може да не е една за този живот. Но когато срещнеш първата, усещаш всяка преживяна до тук любов. Вкупом. Еуфория, лек и уют - едновременно.
Искаш да споделиш за нея; искаш да крещиш; искаш да се отъждествиш с това чувство и да заразиш света с него. Не изглеждаш нормално, но си много красив. Очите ти блестят по друг начин – зениците се разширяват и си уверен, че всичко е възможно – просто си го спомняш. И знаеш, че никога няма да го забравиш. Когато си влюбен дори не мислиш за секс; сякаш искаш да пазиш душата на голямата си любов – да не бъде замърсена, обезпокоена или излъгана. Голямата любов прилича на някакъв спомен от предишен щастлив живот, който се завръща и можеш да го продължиш тук и сега. По-чист от всякога, по-себе си от никога. По-себе си от себе си.
Любов. Тази магия няма формула, това не е схема, тя е като поредната морска вълна, която никога не повтаря другата. Можеш просто да усетиш магията – крие се между ябълките, в шепите на любимата ти баба. Вижда се в блясъка на детските очи в един от твоите тъжни дни. Очите, които ти припомнят първичната ти красота. Любовта се изписва върху стените с разлятото вино в един от домовете ти, докато танцувате и се смеете с твоите приятели. Защото усещате еуфорията от идването на очакваната голяма Любов.
А тя ще дойде, обещавам ти. Само трябва да пазиш душата си, за да може тя да се настани в нея и да продължи да живее и в следващия ти живот, в който ти може да бъдеш детето зад витрината, което да ме излекува.
Или може да си моята голяма любов, която ще ме направи вечен.
Радослав Гизгинджиев
Публикувано в списание "Виж! Варна", брой 3
Може да поръчате книги с послание и автограф от Радослав Гизгинджиев единствено от ТУК
Comments