Когато нямам думи, ще говоря с полъха на вятъра.
Когато нямам пръсти, ще те погаля с пясъка.
Когато нямам сили, ще се превърна в Слънце.
И ще те ослепя...
Когато нямам кожа, ще ме усетиш във дъжда.
А когато няма дъжд, ще се превърна във роса.
Не ме изпивай.
Не отразявай синята ми същност.
Ще бъда теб. Ще бъдеш мен. Без бъдеще. Без плът. Без кости.
Ще се гмурна в бездните на мрака,
пролял на дъното ти своята кръв.
Не ме зазиждай...
Не ме достигай с Тъмната страна на водната ти плът.
Очите ти... Очите ми, изпълват се с небе.
Ще полетя надолу, оставил на скалите своето сърце.
Не ме търси. Не ме зови. Сълзите ми са твоите вълни.
Какви предели търсиш? Чии очи гориш?
Ще бъда теб. Ще бъдеш мен. Без минало. Без длани. Без коси.
Ще залезеш с утрото си.
Ще пораснеш във нощта.
Къде се луташ? Къде заспиваш?
След кого вървиш, прегръщайки разплакано брега...
Радослав Гизгинджиев
Страници от Рая
Може да поръчате своята книга с послание и автограф единствено от ТУК
Commentaires