Търсене
  • Радослав Гизгинджиев

Призрак




Затварям очи и виждам усмивката ти. Ти си безименна предишна любов, която не преживях достатъчно. Онзи призрак, който не влезе вкъщи, а продължи надолу по улицата. Онзи сън, от който се събудих, защото ми е станало студено – недоизсънуван. Онзи път, който се превърна в кръстопът – без нито една смислена посока.


Онзи неочакван сняг, която падна в средата на пролетта. Стопи се бързо, но ме простуди.


Отварям очи, но чувам смеха ти. Заклещваш се в очите ми, но не чувствам, че трябва да плача. Ти си само тъжна вода във очите ми, но не и горещи сълзи. Полуболка.

Нелогична краткотрайна тъга в хубав ден на плажа.

Целувка с горещи устни, но със стиснати зъби.

Забравим пейзаж от незабравимо пътуване.

Онзи неочакван горещ ден, който топи снежния и необходим уют на зимата. И ми припомни болезнено за хубавите горещи лета – без да е необходимо.


Тръгвам си от своята представа за теб. Лицето ти, в което се влюбих - на теб ще го оставя. То без глас ще се усмихва, но когато затвориш очи – ще чуваш смеха му, в която изсъхна моята голяма любов, която фалшиво превърна във наша.


Радослав Гизгинджиев

Може да поръчате своята книга с послание и автограф единствено от ТУК


2183 преглеждания1 коментар