top of page
Търсене

Гласовете на всичките ни прераждания / Радослав Гизгинджиев




"Животът... Когато се държим за ръце, притаили дъх, почувствали магията. Магията, която ни обединява. Любовта... В която се давим от красота, когато само един единствен поглед ни стопля в този огромен и неразбираем свят. Отмъщението, което смъква човешките ни лица; отмъщението, заради, което сме готови да преобърнем всичко, за да усетим, че може би има някаква справедливост в този объркан свят. Труповете на мъртвите ни родители, които остават зад гърба ни, замръзнали и вкочанени в любовна прегръдка тела. Вълни от любов, които ни заливат от Отвъдния свят. Вълни от сълзи. Косите на бъдещите ни деца, които решем със старите гребени на бабите ни. Плачът им, който утешаваме със старите мистични песни. Душите... Които чуваме зад затворените врати на този безкраен коридор. Гласовете на всичките ни прераждания. Бесовете – на всичките ни войни. Греховете, които са извършени чукат на вратите около нас. С кокалести и тънки пръсти стържат неритмично, нечовешки и освирепели от жажда. Остарелите очи на младите, които разпознаваме по улиците. Остарелите очи на онези, които разпознаваме от поредица отминали животи... Преждевременната старост, която виждаме в огледалата, в които се оглеждаме. Тръпките, които бягат по гърба ни, когато чуем за смъртта. Когато чуем, че нечия врата се е отворила и зад нея има просто кал. Разбитите улици по които вървим и си спомняме как сме бягали и сме се смеели като деца... И мъртвите ни съседи, които гледат усмихнати зад прашните дантелени пердета. Ветровете на детството и ветровете на живота, които се завихрят около крехките ни и пораснали тела. Ветровете на другите светове, в които усещаме, че животът ни ще се завихри с тях. Ветровете зад вратите. Невидимите нишки, с които сме свързани един с друг в този безкраен коридор. Сякаш сме се хванали за ръце, затворили сме очи и пазим дъха си, защото ще изречем молитва. Молитвата, която да ни направи чисти. И да заплачем със сълзите на всички онези, които не успяха да заплачат. И с тези сълзи да измием кръвта им, която е опръскала лицата ни. Защото само така ще се познаем."


Цитат от "Вратите: РАЙ II"

Радослав Гизгинджиев

Може да поръчате книга с автограф от автора от ТУК


787 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page