Домът ни – между две ръце е построен.
В прегръдките на другите живеем.
От слънцата във очите им се топлим.
Без покрив сме,
по пътища се реем.
С диханията на любими хора от други светове живеем.
Сънувах сина си. В съня ми го взеха. Но аз го познах.
Домът ни – в очите на някого откриваш.
И после се молиш:
Не затваряй очи, не свеждай глава!
Сънувах сина си. Беше в чуждо семейство роден.
Не затваряй очи – не плачи.
От кал е светът.
От кал е светът...
Но любовта е в очите.
Не затваряй очи, не затваряй очи.
Гледай само нагоре.
Че небето жадува да грее със слънцата в твоите очи.
От кал е светът, но светът е създаден за всеки.
Гледай само нагоре, не свеждай глава към калта!
Небето ни гледа.
Небето ни гледа и нощем.
От кал е плътта, но духът ще е вечен за онзи,
който може да види своето семейство във всички деца.
Не затваряй очи и не свеждай глава,
небето ни гледа и то ни събира.
И с шепи животът издига нагоре онази любов,
която надмогва калта.
Не затваряй очи и не свеждай глава.
С очите на други – Господ те гледа.
С ръцете на други – той те държи за ръка.
Посветено на Тони
Радослав Гизгинджиев
ДОМ
ексклузивното второ издание от "Дневниците. Страници от Рая"
Може да поръчате книга с автограф от автора от ТУК