Разпиляхме се от времето и хората.
Протегнали ръце към нищото,
оставило единствено следа във нас.
Притаили дъх от минали животи.
Не дишаме.
Прехапали сме устните.
Забравили кои сме.
Опиянени от страстта на нашите тела.
Сред поривите тичаме,
след дните,
покрили с двете си ръце истинските си лица.
Не се откриваме. Не се настигаме.
Прегръщаме се.
Със затворени очи,
захапваме плътта на някакви тела.
Докосваме лица без имена.
Притискаме гърдите си,
а са студени.
Не се познаваме.
Не се обичаме,
А се прегръщаме
със спомени за някого
далеч от нас, останал някъде.
Отвъд.
Радослав Гизгинджиев
Може да поръчате книга с автограф от автора единствено от ТУК