Отнесени са нашите мигове от всички думи, които не изказахме; от греховете, които не извършихме; от молитвите един към друг, които все зад устните оставаха. Отнесени от страховете си се гледахме, далеч с очите си един във друг пътувахме. Изгубени, отнесени от себе си... Неслучена остана любовта ни, заседнала в гърлата ни. Забравихме си думите, само будни в сънищата си се любихме, а в дните си се мамехме. С кого заспиваш вечер? Чие сърце в ръцете си държиш? Иди си от живота ми, иди си от съня ми. Отнесе думите с очите си, забравих ги, а исках да ти кажа всичко. Всичко за света. Ударени сме от ръцете си, за да не се превърнат във прегръдка. Недадени целувки изгоряха по лицата ни. Обезобразихме се, но дори и с белези от любовта – като най-красивите в очите си останахме. Отнехме се за другите, усмихвахме се със очите си, но само в съня. Отнесени останахме, изгубени.
Изгубени...
Но в красота.
Радослав Гизгинджиев
Може да поръчате книги от автора с послание и автограф единствено от ТУК