Очите ти същите, а думите - други.
Стените са голи, стаята празна,
а ти стоиш срещу мен.
Говориш, разказваш и топло се смееш,
но в нас е студено.
Докосвам с ръцете ръцете ти,
някой друг стои срещу мен.
С жестокост разтварям сърцето си: там си.
Жадно поглеждам в очите ти: няма те.
Във вкъщи си, но си много далеч.
Уютно и тихо е,
но около нас падат отломки стени.
Привечер е, в стаята мрачно,
а гори полилея.
Във пепел е нашето любимо одеяло.
Ухае на теб,
но не вдишвам любов.
От любов остатъци няма,
а само парчета сърца.
Радослав Гизгинджиев
Може да поръчате книгата с автограф от автора единствено от ТУК