Имах „НЕДРА“ от известно време, но все отлагах прочитането ѝ, защото други ангажименти не ми даваха възможност да се съсредоточа, смущаваше ме и размерът ѝ – двете части са близо 1000 страници.
Но тя търпеливо ме чакаше…
Авторът, Радослав Гизгинджиев, млад мъж с магнетични очи и още по-магнетично перо, е един от много скъпите ми приятели и вече бях попадала в неговите светове с трилогията „Рай“, „Дневниците“, „Лепири“ и „Повече от любов“, затова ми беше интересно какво е сътворил сега.
Не се излъгах – и тук той дръзко навлиза в една мистична реалност, която органично преплита с действителността, с лекота те повежда из лабиринти, някъде на границата между мрака и светлината, вкарва те в тайни общества със зловещи практики и сред хора, където ври от перверзност и страсти.
Героите на Радослав Гизгинджиев – винаги колоритни, странни, екстравагантни, бягащи от себе си или намиращи себе си – са изградени по неговите стандарти за изисканост и стил и обикновено са много над баналностите на битийното.
Със същата лекота той преплита коя от коя по-драматичните им съдби и понякога ти се струва, че тежестта им ще те смаже. Но Радослав открива липсващите парченца от пъзела, с които успява да пречисти героите си, да ги направи цели и в крайна сметка да ги принуди да направят собствената си равносметка и собствените избори. Тогава хаосът в животите им се подрежда и светът отново светва, като след дъжд. И разбираш, че страданието си е струвало, за да ги има онези малки /всъщност много големи/ неща като любов, радост, взаимност, щастие, толкова необходими за всеки един човек…
Сигурно всеки ще разбере „Недра“ различно – според мъката, жигосала сърцето му, според белезите, надраскали душата му или според онова, което все отбягва да разнищи докрай в НЕДРАТА си.
Тази книга не можеш да я прочетеш, трябва да я преживееш!
Може да поръчате поредицата "НЕДРА" от ТУК