Разпиляхме се от времето и хората. Протегнали ръце към нищото, оставило единствено следа във нас. Притаили дъх от минали животи. Не...

Разделяха се хората във селото, както камъкът от камъка на старата ни къща разпиляна. Остана чаят необран. Плитките от лук загниха на...

Очите ти същите, а думите - други. Стените са голи, стаята празна, а ти стоиш срещу мен. Говориш, разказваш и топло се смееш, но в нас е...