Домът ни – между две ръце е построен. В прегръдките на другите живеем. От слънцата във очите им се топлим. Без покрив сме, по пътища се...

Разпиляхме се от времето и хората. Протегнали ръце към нищото, оставило единствено следа във нас. Притаили дъх от минали животи. Не...

Разделяха се хората във селото, както камъкът от камъка на старата ни къща разпиляна. Остана чаят необран. Плитките от лук загниха на...